автор: Д-Р ИВАН ХИНОВСКИ, енергиен анализатор
Темата за видимото и за неспециалисти „стъписване“ пред обявените нови цели на европейската „зелена“ сделка става все по-актуална и изисква добре планирани стратегически действия от страна на държавите-членки на ЕС, и в това число, надявам се и на България. За всички обаче става все по-ясно, че основният двигател на този процес са корпоративни и политически интереси, а не толкова искрена загриженост за околната среда и климата, защото трудно може да се обясни, дори на специалисти как настоящото ниво на естествена концентрация на СО2 в атмосферата към 2019 г. от около 0,041 обемни % в атмосферата (равна на 410 ppm) може да се повлияе съществено, дори с отчитане на всички потенциални емитери на въглероден диоксид. Ключовият въпрос в случая, обаче, който много анализатори си задават е, защо основните „цели“ на тази декарбонизация са насочени основно към енергетиката, а не толкова към другите по-сериозни замърсители като транспорт, химическа промишленост, металургия, земеделие, горско стопанство, животновъдство и други. И отговорът е лесен-защото този сектор на развитие е най-слабо защитен от екзотични политически действия и експерименти.
Моля да не бъда разбран погрешно като подчертавам, че съм далече от идеята за пълно отричане на „зеления“ пакт. По-скоро, поддържам становището, че този енергиен преход е необходим и ефективен за съвременното развитие на света, но когато се планира и развива балансирано от всички големи индустриални страни, а на местно ниво – с приложение на интегриран подход за синергия и споделени ползи и за други отрасли на икономиката.
Тенденциите в света
В началото на юли ЕК предложи поредния амбициозен план за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с 90% до 2040 г. Това е изцяло в унисон с дългосрочната политика на Европейската „Зелена сделка“, но изглежда странно на фона на множеството отстъпления в съответната регулаторна рамка през последната година. За изненада на мнозина политически анализатори преговорите по климатичната цел на ЕС от името на Европейския Парламент бяха възложени на дясната група „Патриоти за Европа“. Те ще изберат докладчика, който ще изготви позицията на Парламента и ще води разговорите с правителствата на ЕС от името на ЕП относно целта на съюза за намаляване на емисиите до 2040. Това дава безпрецедентно влияние на тази политическа група върху следващия климатичен цикъл на ЕС и реално го обрича на пълна ревизия, защото патриотите вече ясно заявиха желанието си Европа да забрави „Зелената сделка“ и да се върне към здравия икономически разум.
Какво се случва в същност и какво можем да очакваме?
Видимата промяна в европейската политика започна през 2024 г., когато Марио Драги, председател на ЕЦБ представи своя дългоочакван доклад „The future of European Competitiveness”. В този доклад са очертани редица сериозни рискове пред европейската индустрия и се настоява ЕС да инвестира между 750-800 млрд. евро годишно, за да се постигне устойчиво развитие и икономиката на съюза да остане конкурентноспособна в глобалната надпревара за нови технологии и новия етап в индустриалното развитие. Въпреки, че не отхвърля изрично „Зелената сделка“, в доклада се поставя акцент върху нуждата от оптимизиране на регулациите и по-добра координация между климатичните цели и икономическата реалност. На базата на този доклад, обаче учудващо за мнозина специалисти ЕК измисли нов лозунг, който нарече „Сделка за чиста индустрия“ (Clean Industrial Deal), която да надгради „Зелената сделка“, но с по-малко бюрокрация и по-голяма подкрепа за индустрията.
В началото изглеждаше, че въпреки новия девиз не трябва да се очакват големи промени в икономиката, но нещата бързо започнаха да изкристализират едно по едно. Тон зададе отлагането на влизането в сила на Директивата за обезлесяването с една година, поради очевидната неподготвеност на бизнеса за прилагането й и съпротивата на засегнатите страни – основно износителите на земеделска продукция от глобалния Юг. Току що пристигна и новината, че ЕК спира Директивата за екологичните твърдения (т.н. „зелено заблуждение“), която бе представена на страните-членки за първи път през 2023 г. Целта й беше амбициозна – до прочисти европейския пазар от корпоративни „зелени“ обещания и да сложи край на т.н. greenwashing (подвеждаща „зелена“ реклама). Според проучвания, възложени от ЕК, над половината от зелените твърдения на европейския пазар са неясни, подвеждащи или напълно недоказани.
През януари 2025 г. Доналд Тръмп отново пое поста Президент на САЩ и започна бързи действия за де-регулация в сферата на околната среда: отмяна на ESG-регулации; ограничаване на целевото финансиране и преференциите за ВЕИ; силна политическа подкрепа за добива и потреблението на изкопаеми горива и ядрена енергия. Тази промяна в курса на САЩ допълнително стимулира дебата в ЕС, където редица евродепутати вече поставят въпроса : “ Може ли Европа да си позволи да остане „зелена крепост“ в свят, който се връща, или най-малко не се отказва от конвенционални енергийни източници?“
„Зелената сделка“ на ЕС остана официална рамка за действия, но много от ключовите й елементи бяха отложени, модифицирани или директно отменени. Най-известен стана т.н. Омнибус пакет за Директивата за корпоративна отчетност за устойчивост (CSRD), Таксономията за устойчиви инвестиции и Директивата за надлежна проверка за устойчивост във веригата за доставки (CSDDD). Детайлите в пакета все още подлежат на уточняване, но обхватът и мащабът на всички споменати регулации със сигурност ще бъдат силно орязани. Подобни Омнибус-пакети вече се дискутират практически за всеки компонент на „Зелената сделка“.
Другият ключов, но и вече много проблемен елемент на „Зелената сделка“ – въглеродното мито за вносни продукти в ЕС (CBAM) също е подложено на унищожителна критика, а оцеляването му в светлината на търговските войни на Тръмп изглежда все по-несигурно. Силен натиск от бизнеса доведе до ревизии или забавяния на редица други зелени регулации, вкл. Законът за възстановяване на природата, строгите изисквания за емисии от автомобили и земеделие и други. В същото време Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и други развиващи се страни обвиняват ЕС в безсмисления според тях „климатичен протекционизъм“, особено по отношение на CBAM и Директивата за обезлесяването, и настояват за по-гъвкави механизми и повече финансова подкрепа.
Тези промени са част от по-широка тенденция, наричана greenlash-реакция срещу прекомерната регулация и нереалистичните цели, които доведоха до политически компромиси и частична дерегулация. Дебатът се премести от „Колко зелени да бъдем?“ към „Как да бъдем зелени, без да губим конкурентоспособност?“ и даже „Има ли смисъл изобщо да бъдем зелени, ако резултатите са такива?“
Тези въпроси не са лишени от основание, защото фактите са очевидни и са все по-трудни за отричане: – към днешна дата дългосрочните енергийни и климатични политики на Европа не водят до икономически ръст, индустриален бум, енергийна сигурност и независимост и социален просперитет, а точно обратното – Европа изостава във всеки един компонент на устойчивото развитие, както в сравнение със САЩ така и с Китай.
Завръщането към здравия разум и глобалната конкуренция изглежда логично, но все още не е гарантирано. Добрата новина е, че националните правителства все повече осъзнават грешките, стремят се да ограничат вредите и променят курса. В тази връзка очакваме реакциите и на България като се надяваме тя да намери достатъчно кураж да оцени и защити националните си интереси, особено в областта на въглищната енергетика….. Лошата новина е, че европейските институции са превзети от активисти, климатични утописти, бюрократи, лобисти и популисти, които няма лесно да сдадат предимствата, субсидиите и привилегиите на властта. В техните ръце са все още и всички финансови и политически инструменти за налагане на една централизирана политика, в редица случаи в противоречие с нашите национални интереси.
Бъдещето ще покаже кой ще надделее.
Очевидно и глобалната енергийна политика по региони навлиза в ера на остро разминаване на позиции и стратегии. И докато ЕС упорито продължава да преследва амбициозните си климатични цели и се готви за все по-радикални действия в областта на „зеления пакт“, ключови икономики като Германия, САЩ, Чехия и други държави вече дават индикации за преосмисляне на климатичните цели и дори отказ от тях на фона на икономическите и инфраструктурните трудности, които те изпитват напоследък. Предварителните изчисления за цената на амбициозните планова на ЕК в областта на климата са, че това ще струва на ЕС около 3 трлн. евро, от които една трета ще бъдат покрити от Брюксел, а останалото чрез ЕИБ и публичните финансови ресурси на самите страни-членки на ЕС. Т.е. и ние обикновените граждани на ЕС ще дължим „климатична“ лепта…
Двигателят на зелената трансформация в ЕС – Германия вече загатна за пренастройване на своя Energiewende. Проблемът не е в липсата на амбиция, а в сблъсъка с реалността: – липсата на развита мрежова инфраструктура за пренос на енергия от север на юг и свързаните с това все по-непосилни дори за Германия огромни инвестиции за изпълнение на целта за „зелена“ електрификация. Същите резултати за значителен ръст на инвестициите за мрежова свързаност за присъединяване и пренос на ВЕИ-енергия (с 2 до 3 пъти спрямо предходните години) докладват на 3-тата международна ядрена конференция на ENES в Прага, Чехия (14-15.10.2025 г.) представители на мрежовите оператори на Швеция и Дания. В резултат на това цената на електрическата енергия в тези страни в периода 2020 -2021 г. се е повишила с над 30% и продължава да расте.
Влошената стабилност на енергийната система и ниската ефективност на инвестиционните разходи в проекти на възобновяеми енергийни източници в Германия налагат забавяне на темпото и по-прагматичен подход, включително преосмисляне ролята на ядрената енергетика и новите газови централи. До аналогично същите изводи вече стигат и Дания и Швеция, които дори при интензивното изграждане на ветро-енергийни паркове в богатите на вятър зони на Северно и Балтийско море, разчитат на базовата ядрена енергия на Швеция за поддържане на енергийната сигурност (със 70% дял в енергийния баланс на Дания за 2024 г.). Всъщност, германското правителство намали прогнозата си за търсенето на електроенергия към 2030 г. от 750 TWh/година до 665 TWh/година като следствие от липсата на напредък при внедряване на някои от нисковъглеродните решения като термопомпи и електрически автомобили. „Пренастройването“ на германската енергетика са налага от няколкократните „спасявания“ на “зеления“ енергиен баланс в страната през есенните месеци на 2023 и 2024 г. от въглищните централи, когато поради стагнация на вятъра в Северна Германия в комбинация със силно влошената интензивност на слънчевата радиация в мощностния баланс на страната са настъпили критични дефицити. Това е наложило в авариен порядък да бъдат задействани въглищните централи, които са възстановили дефицита. И това се случва все по-често в Германия, което напомня на специалистите за изключителното значение на параметъра „степен на разполагаемост“ (или, казано по друг начин „степен на готовност при поискване“) за сигурността на енергийните системи. Въглищните централи в Европа продължават да бъдат един от най-изгодния от икономическа гледна точка регулатор на дефицитите в електрическите мрежи през 2024 г., особено при високи цени на природния газ. Това обаче не променя тежкото неустойчиво икономическо състояние в което е изпаднала въглищната индустрия на Европа независимо от драстичния спад на цената на въглищата на европейските борси до 100 долара/тон в края на 2024 г. В тази връзка в Германия все по-често се чуват гласове на разум, които настояват за преразглеждане на „присъдата“ над ядрената енергетика. В противен случай ще се сбъдне прогнозата за бъдещия сценарии на развитие на европейската енергетика в периода до 2035 г. , представена на 3-тата международна ядрена конференция на ENES (14- 15.10.2025г.) от prof. Jan Blomgren, CEO, Institute for Nuclear Business Excellence), Sweden :
„Масовото строителство на нови ядрени мощности в Източна Европа в периода 2025- 2035 г. ще създаде пазарния парадокс голяма чест от тази енергия да се внася в Германия, която тихомълком ще продължи да я смята за „зелена“…. „
В България ситуацията е малко по-различна, но не толкова зависима от пазарите. Държавата гарантира производството на 10 млн. тона въглища от Маришкия басейн за производство и доставка на електроенергия от ТЕЦ „Марица изток-2“, или толкова колкото са били добити в предходните 2024 и 2025 г. Това ще гарантира сигурност в работата на централата при покриване на възникващи дефицити на електроенергия в енергийната система – т.е. това, което и Германия бе принудена да предприеме.
На фона на разколебаните немски енергийни стратези за „темпото и целите“ на Energiewende, крайно радикално прозвуча обявеното от бившия президент на Чехия Милош Земан в интервюто му пред CNN на 20.09.2025 г. , в което предлага излизане на Чехия от „Зелената сделка“. В интервюто си Президентът Земан заявява: „Ако Европейската комисия иска да забрани отоплението на газ от 2030 г. , да премине към неизпитания водород, за който малко се знае, да забрани двигателите с вътрешно горене, което е глупост, тогава, повтарям, единственото решение за нас е да се оттеглим от „Зелената сделка“ и накрая да действаме като суверенна държава“. Не по-различно прозвучаха и някои от изказванията на новоизбрания президент Андрей Бабиш по време на предизборната кампания през тази година.
В САЩ пък вече е на масата предложението за премахване на федералната програма за отчитане на парникови газове (GHGRP). Този ход, мотивиран с премахване на „бюрократичната тежест“, директно подкопава основите на международното климатично сътрудничество и поставя Брюксел пред сериозно предизвикателство по отношение на политиката за въглеродните емисии.
Като една от последните обявени от няколко страни в ЕС инициативи за частично решаване на проблемите със стабилността на европейската енергийна мрежа е учредяване на т.н. „Харта за гъвкавост“. Целта й е създаване на система за тристранни национални диалози между националните енергийни оператори и включване на всички налични т.н. (ДЕР – разпределени енергийни ресурси), като енергийни общности, сгради, предприятия, бизнес-центрове и МОЛ-ове, индустрии, превозни средства за повишаване на сигурността и ефективната работа на техните диспечерски системи при трансграничните обмени. Две от най-важните цели на Хартата са: първо, да осигури допустимостта на всички ДЕР (в ЕО, сгради, предприятия, индустрии, превозни средства и други) до всички борси и механизми за обмен на електроенергия, в съответствие с принципа на технологична неутралност, и второ, да осигури достъпа на потребителите до ценови сигнали, както в предлаганите на дребно електроенергийни продукти, така и в мрежови такси. Но остава неясно как на практика при този разнобой в енергийните стратегии на страните-членки на ЕС и „стъписването“ пред реализацията на „зелената сделка“, тази полезна инициатива ще бъде осъществена, дори с декларираната подкрепа на европейските организации ACERE и ENTSO-E.
На фона на опитите на енергийните експерти за „опитомяване“ на „зелената“ сделка IEA публикува нова прогноза за очакван значителен ръст на потреблението на базова електроенергия в периода 2030-2040 г. поради бързо развитие на data-центрове и електрическата мобилност – в бита, в транспорта, в отоплението на сгради при смяна на модела. За разлика от това, прогнозата за темповете на използване на възобновяемите енергийни източници в ЕС е за „охлаждане“ поради редица причини, основно икономически и системни.
Другият важен за България факт е постепенна промяна и преразглеждане на отношението към ролята на въглищните централи в ЕС по икономически причини, но и синергия с развитие на технологиите за добив на редки метали и приложение на нови технологии.;
Въпреки критиките и негативните резултати ЕК продължава радикалната си политика и планира разширяването на схемата за търговия с емисии по нов модел ( ETS2), който от 2027 г. ще се прилага и за горивата и отоплението за потребителите, както и въвеждането на въглероден данък (CBAM). Парадоксът и големият въпрос в тази връзка е „Как това ще работи за вноса от САЩ ?“ и вече има ясен отговор: при отказ от предоставяне на данни от американските производители за въглеродния отпечатък във внасяните от тях в ЕС стоки и продукти, което се очаква, европейските вносители в ЕС ще плащат мита на база наказателни, предварително заложени стойности по подразбиране, което ще „доубие“ европейската икономика. Това превръща CBAM от климатичен инструмент в потенциално смъртоносно оръжие за европейската икономика в една задаваща се търговска война между ЕС и САЩ. Важно е на този фон да припомня, че цената на CO2 емисиите в ЕС през последната седмица е над 75 евро за тон и расте, което е най-високото ниво за последните 8 месеца с тенденция за повишаване, разбира се управляема…
„Зелената сделка“ и специфика на асиметричното енергийно развитие на България
Енергийното развитие на България в последните 10 години е крайно небалансирано, тъй като се установи процес на напълно либерално изграждане на фотоволтаични централи (ФВ) без ограничение на нивата на единичните мощности и без изисквания за съхранение на поне част от произведената енергия и график за нейното освобождаване в мрежата. Това поражда и тепърва ще поражда проблеми, свързани със сигурността на енергийната система, въпреки отричането на проблема от ЦДУ на енергийния системен оператор. А причината е технологична и се изразява във внасяне на мощностни и честотни смущения в случай на аварийно изключване дори на един от големите единични ФВ паркове. Забелязаното напоследък ударно планиране на инсталирането на паркове с батерии за съхранение на енергията с големи мощности определено е положителен процес, но, първо, е много скъпо и нерентабилно икономическо решение за балансиране на мрежата, и второ – не разрешава напълно проблемите. Анализирайки процесите в енергийните мрежи в Западна Европа се стига до извода, че дори с наличен значителен дял и капацитет на батерийни акумулиращи мощности, включени в мрежи с преобладаващ дял на фотоволтаични генериращи мощности, след 20-21 часа системите се изправят пред регулаторни трудности и осигуряване на балансите.
В същото време в България е неглижирано развитието на много други сектори на ВЕИ- технологиите, които могат да имат положително въздействие върху икономиката и качеството на регулиране и балансиране на електроенергийната система. А развитието на тези технологии, приложени интегрирано с други отрасли и дейности могат да доведат да значителни икономически ефекти, повече работни места и решаване на редица развиващи се тежки кризи. В тази връзка като примери могат да бъдат приведени следните направления:
– Технологично модернизиране на топлофикациите, приложение на слънчева енергия за частично подгряване на мрежовата вода и инсталиране на топлинни акумулатори. Така тези компании ще повишат икономическата си и енергийна ефективност, с възможности за участие и в регулиране на товара на електроенергийната система;
– Изграждане на мрежа от малки генериращи мощности на земеделска биомаса в Северна България, които паралелно с производството на зелена енергия могат да допринесат и за осигуряване на вода от р. Дунав за напояване в земеделието;
– Осигуряване на ползване на лесно достъпните нископотенциални геотермални ресурси в Северна България, стимулиращи откриване на много нови бизнеси и нови работни места в райони с трайна безработица и т.н. Изграждане на топлофикационни геотермални централи в редица градове в Северна България.
Едностранното небалансирано развитие на ВЕИ в България основно във ФВ се изразява в силно приоритизиране на тези централи и много слабо развитие на други генериращи ВЕИ- мощности. И най-неблагоприятното за енергетиката на страната е нулевото развитие на ВЕИ- мощности за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане, което силно изкривява националния енергиен баланс на страната и понижава неговата ефективност. Така например, към момента в синхронен режим в ЕЕС на България работят над 4900 МВт ФВ- мощности, като три от най-големите за сега са съответно 251 МВт (Априлци), 123 МВт (Верила) и 410 МВт (Гълъбово солар). До края на тази година ще бъдат присъединени още две нови големи ФВ централи с мощности съответно 400 МВт (Хасково) и 250 МВт (Тенево солар), а през 2026 г. – нови три, като най-голямата за България и региона ще бъде 500 МВт (Язовир „Огоста“). Другите две са 229 МВт (Силистра) и 100 МВт (Мъглиж).
Така до края на 2026 г. към електроенергийната мрежа на България ща бъдат присъединени общо 5379 МВт, от които 8 с единични мощности над 100 МВт, смятана от експертите за критична за сигурността на енергийната система при нейна конфигурация с нисък товар. Толкова на брой ФВ централи с такива високи единични мощности са прецедент и за ЕС, където тази тенденция е регулирана. Така например на въпросната международна ядрена конференция на ENES в Прага редица мрежови оператори съобщиха за въведени национални регулации за размера на максимално допустимата единична присъединена мощност на фотоволтаична мощност като процент от максималния товар в ЕЕС, който за отделните страни варира от 3-5%.
Стратегически ходове на България на фона на новата международна конюнктура
Без да претендирам за изчерпателност и достатъчност на аргументите, предлагам предприемане на дълбока ревизия на българската енергийна стратегия в контекста на развиващата се ревизия и промени в европейската „Зелена“ сделка. Изрично подчертавам, че този ход трябва да бъде съпроводен с усилия за освобождаване на нашите политици от страха от нови наказателни процедури от ЕК, от който те от много години са обзети. Ревизията на енергийната стратегия и разработването на новата трябва да стане след анализ на перспективите за икономическо развитие на страната по отрасли и региони, особено в днешната геополитическа обстановка и новите технологични постижения в света. Някои от новите ревизирани направления на енергийно развитие на страната, предлагам да бъдат в следните направления:
1. В областта на ядрената енергетика:
1.1. Да бъдат проучени новите технологии на „малки модулни реактори“ ( ММР) предлагани вече на пазара, като едновременно с това се подготвят 3-4 нови ядрени площадки за изграждане на такива реактори. Акцента на тези проекти да бъде приложение на регулиращите качества на тези реактори, паралелно с комбинирано производство на вторични продукти – топлинна енергия, водород, обезсоляване на морска вода, високотехнологична индустриална пара и т.н. Решенията за стартиране на конкретните приложни проекти трябва да бъдат взети след провеждане на открити тръжни процедури и оценка на потребностите на индустрията по региони, както и на база индивидуално предприемачество на отделните индустриални предприятия или топлофикации, подкрепено институционално от държавата и ядрения регулатор.
1.2. С най-висок приоритет и без отлагане трябва да стартира подготовката на инвестиционния проект за изграждане на подземното хранилище за окончателно съхранение на високоактивни радиоактивни отпадъци и отработило ядрено гориво, за което трябва да се търси обмяна на опит и експертна помощ както от ЕВРАТОМ и МААЕ, така и от други страни експлоатиращи ядрени съоръжения.
1.3. България да заяви пред ЕК като национален приоритет изграждане на нова ядрена електроцентрала в Белене, след открит международен конкурс, при условие за използване на съществуващото оборудване и като международен европейски проект. Формата на такъв проект може да бъде „Европейски консорциум Белене“, аналогично на успешно завършилия през 2005 г. „Европейски консорциум Козлодуй“ с избор на доставчиците на оборудването и ядреното гориво от европейски ядрени компании, след открит международен конкурс. Бюджетът на този проект ще бъде значително по-нисък от други ядрени проекти, които се развиват в момента и други в бъдеще.
1.4. В дневния реда на дискусиите по ядрената стратегия на страната трябва да бъдат включени и други икономически оправдани опции на приложение на ММР – за обезсоляване на морска вода, на фона на сериозните суши напоследък, за производство на водород за транспорта и други.
2. В областта на въглищната енергетика:
2.1. Вторият по важност стратегически ход на България, отчитайки прогнозите на IEA за очакван значителен ръст на потреблението на базова електроенергия, „охлаждане“ на темповете и прогнозите за ролята на ВЕИ в енергийните баланси на страните в ЕС, както и видимата промяна и преразглеждане на отношението към ролята на въглищните централи в ЕС, е дефиниране на нова роля на въглищните централи в енергийното и индустриално развитие на страната и защитата й в рамките на нова Енергийна стратегия. Това е сравнително ясна задача, особено като се има предвид последните действия на Германия с принудено връщане в експлоатация на редица ТЕЦ- ове поради дефицити, а понякога и ниска надеждност и качество на произвежданата възобновяема енергия.
Успешната промяна в „съдбата“ на българската въглищна енергия трябва да продължи с програма за приложение на нови технологии и иновации: програма за развитие на газификационни проекти и привличане на инвеститори, синергийно приложение на технологии за енергийно производство и извличане на рeдкоземни елементи.
2.2. Редица страни в света, включително и Полша планират изграждане на комплекси от ММР във въглищните региони, с което запазват използваемостта на съществуващата електрическа инфраструктура в ТЕЦ-овете.
3. За промени в европейския модел на търговията с емисии:
Едно от ключовите условия за успеха на предложената нова роля на въглищните централи е България да се присъедини към групата на страните-членки на ЕС, наречени „източноевропейските реформатори“ (Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Испания и други). Тази група страни предлагат дълбока ревизия на редица базови принципи на „Зелената сделка“, и особено на готвената нова система за търговия с емисии ETS-2, предложена от ЕК тази година. В основни линии предлага се да се понижи степента на централизирана намеса в ценовите нива на въглеродните емисии и децентрализация на системата.
4. За балансирано развитие на ВЕИ:
В новата енергийна стратегия да бъдат внесени промени в редица политики, регулации и стимули с цел постигане на балансирано развитие на ВЕИ и по-конкретно пренасочване на инвестиционният интерес от фотоволтаични проекти, към други ВЕИ-проекти като вятър, геотермална енергия, биомаса, твърдите битови отпадъци и оползотворяван на отпадната топлина от големи бизнес-центрове и търговски комплекси. Поради липса на адекватни национални регулации в тази област станахме свидетели на инвестиционен „бум“ във фотоволтаични проекти с големи единични мощности, което създава проблеми за енергийната сигурност на страната, особено в режими с нисък товар на ЕЕС. В тази връзка българското Правителство и политиците трябва да се освободят от страха от наказателни процедури от ЕК и спешно да въведат нови регулации, до известна степен в противоречие с напълно либерализирания инвестиционен режим, който ЕК налага.
За компенсиране на рисковете от този неуправляем процес експертите по устойчивост на електрически мрежи предлагат временно преустановяване на присъединяването към ЕЕС на страната на нови ФВ с единична мощност над 100 МВт до завършване на реконструкцията и пускане в експлоатация на всички блокове на ПАВЕЦ “Чаира“ и на новостроящите се помпено-акумулиращи централи. Предлага се също така и временно преустановяване на присъединяването към ЕЕС на всички нови ФВ без съоръжения за съхраняване на произведената енергия с капацитет минимум 25% от номиналното производство.
5. За нови приоритети при финансиране на разпределено производство и проекти с интегрирано въздействия върху икономическото развитие, устойчивостта и ръста на БВП:
България да предефинира националните си приоритети в областта на енергетиката като предложи финансирането от европейски фондове и финансови институции да бъде пренасочено приоритетно в следните нови направления:
5.1 Проекти на разпределено производство на електроенергия и топлоенергия под формата на малки ВЕИ-производства в рамките на енергийни общности за възобновяема енергия за споделено производство и потребление на електроенергия и топлинна енергия, в това число и оползотворяване на сериозните алтернативни енергийни ресурси с които България разполага (геотермални ресурси, биомаса, ТБО, нови хидроенергийни ресурси и др.);
5.2. Проучвания на потенциала на собствените залежи на природен газ на сушата и в Черно море в изключителната икономическа зона на България, формиране на няколко концесионни зони и обявяване на търгове за проучвания и добив;
5.3. Проучвания на залежите на нископотенциалната геотермална енергия в Северна България, формиране на няколко концесионни зони и обявяване на търгове за проучвания, добив и утилизация на доказано значителните ресурси от тази енергия в различни бизнеси – оранжерийни производства, интензивно рибовъдство, топлофикационни централи (Шумен, Разград, Търговище).
5.4. Да се заявят пред ЕК два нови приоритети за развитие и подпомагане в областта на топлинната енергия (с дял на потребяваната енергия в ЕС над 60% от общата енергия): 1) развитие и финансиране на нови технологии за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВЕИ, като представи планове за модернизация на всички съществуващи топлофикационни дружества и отоплителни централи, паралелно с изграждане на топлинни акумулатори, и 2)
Финансово подпомагане на изграждането на общински топлоразпределителни мрежи – критично за развитие на проектите за централизирано топлоснабдяване в общините.
6. В областта на междусистемните връзки на ЕЕС:
Да бъде предложен за възстановяване построения през 80-те години на миналия век далекопровод „Дружба“ с напрежение 750 kV, свързващ украинската енергийна система в точка АЕЦ „Южноукраинская“ с българската ЕЕС в точка на присъединяване в подстанция „Добруджа“. Този проект ще окаже положително въздействие върху сигурността на енергийната система на страната и региона, и ще осигури по-високо ангажиране на генериращите мощности в страната. Този проект не бива да се разглежда като алтернатива или противопоставяне на планираните проекти за повишаване на междусистемната сигурност на страната, а само ще повиши ефективността на използване на тези връзки.
В заключение, без да прави драстични завои в своята енергийна политика, България в най- скоро време трябва да намери кураж и настоятелно да заяви „актуализация“ на някои свои направления на развитие, аргументирани с националните интереси и геополитическата обстановка, но продиктувани и от реалните тенденции и ревизираните енергийни политики в света и в други страни от ЕС.
Днес е време да подготвим този български завой!
А нежеланието ни да се включим в групата на енергийните реформатори в Европа днес няма да повиши уважението към страната ни, нито стандарта на живот на българина, но ще понижи самочувствието ни на страна следваща винаги и дисциплинирано външни доктрини за развитие.