автор: Валентин Кардамски
Вече не е прогноза, а реалност: световната икономика навлиза в нова фаза на напрежение, което може да прерасне в открита глобална криза. Последните седмици медиите – от Reuters до Bloomberg – отбелязват рязко нарастване на волатилността на пазарите, разпродажби в технологичните акции и бягство към сигурни активи. Това вече е сигнал, че инвеститорите усещат наближаването на много по-дълбок трус.
Причините се преплитат в няколко нива. Високите лихви задушават кредитирането, инфлацията остава упорита, глобалните конфликти натрупват напрежение върху енергийни и ресурсни пазари, а доставните вериги отново се пропукват. Централните банки се оказаха в капан – ако намалят лихвите, инфлацията ще избухне; ако ги държат високи, икономиката ще се свие. Това е динамика, която подготвя сцената за рецесия в глобален мащаб.
В допълнение към традиционните финансови рискове, криптовалутите също преживяват значителен шок, а бяха пристан за спасение на финанси: Bitcoin и Ether паднаха рязко през последните седмици, като Bitcoin проби ключови нива под $100 000, а Ether претърпя спад от над 20%. Това е проблем на доверие в дигиталните активи допълнително, което дестабилизира пазарите и засилва глобалния риск.
И точно затова кризата вече е въпрос на време, а не на „ако“.
Една от най-опасните теми е надуваният имотен балон в Европа. Цените растяха години заради евтините кредити, а сега, когато лихвите са високи, пазарът се оказва замръзнал. Стагнация в търсенето, задлъжнели домакинства и опасения за фалити в строителния сектор създават условия за рязка корекция на цените. Тази криза може да се превърне в структурна – подобно на периода от малко преди 2008 година.
Към това се добавя геополитическият фактор. Войната в Украйна навлиза в своя финален етап и Европа продължава да налива средства в Киев. Само преди дни Урсула фон дер Лайен поиска над 135 милиарда долара за украински финанси и въоръжение – огромен товар върху вече отслабналите европейски икономики. Франция и Германия, двата двигателя на ЕС, се задъхват: Франция от дългове, Германия от липса на иновации и скъпи ресурси. Когато точно тези страни влязат в рецесия, цялата еврозона започва да се клати.
И тук идва България. Нашата икономика навлиза в най-сложния си момент от повече от десетилетие. Инфлацията отново се ускорява, бюджетът е раздуто скроен, а разходите растат по-бързо от приходите. Страната ни остава силно зависима от европейската конюнктура – а именно там започва спускането надолу. Влизането в еврозоната, което трябваше да бъде стабилизиращ фактор, се превръща в риск: губим собствена монетарна политика, цените ще се повишат, а бизнесът и домакинствата ще усетят тежестта на високите лихви.
Допълнителен натиск идва и от рекордно високите цени на тока за бизнеса, които вече цял месец са най-скъпите в Европа. Това е директен удар върху конкурентоспособността. Много предприятия са в ситуация, в която трябва или да повишат цените, или да съкращават персонал. И в двата случая ефектът върху икономиката е негативен.
На този фон започва да се говори дали сегашното управление не залага „мини“ в бюджета, които да гръмнат в ръцете на следваща власт при едни планирани предсрочни избори. Прекомерните разходи, нереалистичните прогнози и политическата нестабилност създават усещане за преднамерен хаос. А когато външният свят се тресе, вътрешната безотговорност е още по-опасна. Изводът е един: България трябва да вдигне червен семафор. Да се стегне бюджетната дисциплина, да се създадат резерви и да се намали харченето. Следващата година може да бъде шокова за Европа и нашата държава трябва да посрещне тази буря подготвена. Икономическата лавина вече се търкаля. Не е въпрос дали ще стигне до нас, а кога – и в какво състояние ще ни намери.