Автор: Андрей Сергеевич Шишков
Източник: „Руски институт за стратегически изследвания“
В началото на декември 2025 г. Белият дом оповести нова Стратегия за национална сигурност, в която значително внимание е отделено на Латинска Америка. Именно със Западното полукълбо започва разделът, посветен на регионите на света, което говори за неговото приоритетно значение за администрацията на Доналд Тръмп. Документът съдържа множество откровения относно целите на Вашингтон в Латинска Америка и методите за тяхното постигане.
На първо място САЩ заявяват, че възстановяват и дори засилват Доктрината Монро, за да постигнат превъзходство в Западното полукълбо и да не допуснат външни играчи да контролират стратегически важни активи, както и да разполагат в латиноамериканските държави сили и обекти, представляващи заплаха за Съединените щати. Освен това за най-важни задачи на американската политика са обявени прекратяването на незаконната миграция от региона, неутрализирането на наркокартелите, укрепването на сигурността, стабилността и икономическото сътрудничество в Западното полукълбо, включително в сферата на критично важните полезни изкопаеми.
Съгласно Стратегията за национална сигурност, за постигане на посочените цели САЩ възнамеряват не само да работят с „отдавнашни приятели“, но и да разширяват влиянието си чрез изграждане на отношения с нови партньори. Политиката на Вашингтон, по мнение на авторите на документа, следва да бъде насочена към подкрепа на привържениците на САЩ в Латинска Америка, които могат да помогнат за създаването на „приемливо ниво на стабилност в своите държави и извън тях“. В Белия дом обещават да възнаграждават онези латиноамерикански правителства, политически партии и движения, чиито действия съответстват на принципите и задачите на САЩ. В същото време, както се отбелязва в документа, Съединените щати ще взаимодействат и с лидери с различни възгледи, ако съществуват общи интереси.
Особено внимание в новото издание на Стратегията за национална сигурност е отделено на икономическото сътрудничество между САЩ и латиноамериканските държави. Отбелязва се, че Латинска Америка разполага с важни ресурси, които САЩ желаят да разработват съвместно със страните от региона. В тази връзка на Американския съвет за национална сигурност е възложено незабавно да започне изготвянето на списък с подобни активи с цел тяхната защита и съвместна експлоатация с регионалните партньори. Авторите на стратегията подчертават, че Съединените щати трябва да предприемат мерки, за да могат страните от Латинска Америка да възприемат САЩ като предпочитан търговски партньор. Също така открито се заявява, че Вашингтон възнамерява по различни начини да възпрепятства взаимодействието на латиноамериканските държави с извънрегионални актьори.
В документа със съжаление се отбелязва, че през последните години външни държави са постигнали значително влияние в Латинска Америка. Авторите на стратегията признават, че за САЩ няма да бъде лесно напълно да изтласкат тези сили от Западното полукълбо, но американците възнамеряват да положат всички възможни усилия за изтласкване на чуждестранните компании, които изграждат инфраструктурни обекти в Латинска Америка. Макар Китай да не се споменава пряко, очевидно именно той е основният адресат на тези намерения.
В новата стратегия се поставя и въпросът за пренастройване на глобалното военно присъствие на САЩ. Признавайки, че Съединените щати не могат да си позволят да отделят еднакво внимание на всички региони на света, във Вашингтон предлагат увеличаване на силите в Западното полукълбо за борба със заплахи, които според тях произтичат за САЩ от Латинска Америка. В рамките на този подход американците разчитат да укрепват отношенията си в областта на сигурността с латиноамериканските държави, включително чрез продажба на оръжие, съвместни учения, обмен на разузнавателна информация и др.
Като цяло подходите, очертани в латиноамериканския раздел на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, напълно съответстват на курса, който администрацията на Тръмп провеждаше в Латинска Америка през 2025 г. През този период САЩ предприеха редица стъпки за ограничаване на влиянието на КНР в Западното полукълбо, включително активни действия за изтласкване на китайски компании от пристанищната инфраструктура на Панамския канал. Съединените щати активно си сътрудничеха с най-дружелюбно настроените към тях латиноамерикански лидери, маневрираха в отношенията си с други, особено с Бразилия, и засилваха натиска върху своите противници от Боливарския алианс. В икономическата сфера заплахите от мита и реалното въвеждане на високи тарифи се съчетаваха със сключването на търговско-инвестиционни споразумения с близки партньори. Така през ноември т.г. Белият дом предложи на Аржентина, Салвадор, Еквадор и Гватемала нови споразумения, които предвиждат, наред с другото, разширен достъп до американския пазар. Важна част от латиноамериканския дневен ред на втората администрация на Тръмп през 2025 г. бяха също въпросите за противодействие на нелегалната миграция и наркотрафика от Латинска Америка.
След публикуването на новата версия на Стратегията за национална сигурност у много експерти възникна въпросът каква ще бъде реакцията на Латинска Америка на подобна политика на Вашингтон в региона. За да се отговори на него, е необходимо да се отчетат сложните вътрешнополитически процеси, протичащи в латиноамериканските държави. Настоящите лидери на страните от Латинска Америка условно могат да бъдат разделени на няколко групи по отношение на отношенията им с администрацията на Тръмп. Най-дружелюбни към Вашингтон понастоящем са президентите на Аржентина, Салвадор, Еквадор и Парагвай (Х. Милей, Н. Букеле, Д. Нобоа и С. Пеня съответно). Към тясно партньорство със Съединените щати се стремят също новият президент на Боливия Р. Пас, ръководителят на Гватемала Б. Аревало и лидерът на Коста Рика Р. Чавес. Към тях, по всяка вероятност, скоро ще се присъедини и чилийският политик Х. Каст, смятан за явен фаворит във втория тур на президентските избори в Чили. В същото време в двете най-големи държави в региона — Мексико и Бразилия — на власт са леви президенти и отношенията им с администрацията на Тръмп са сложни. К. Шейнбаум и Лула да Силва са идеологически далеч от републиканците, но Бразилия и Мексико са стратегически важни за САЩ страни в Западното полукълбо, поради което Вашингтон продължава да си взаимодейства с тях по широк кръг въпроси. И накрая, Белият дом смята за свои противници и дори врагове лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа — М. Диас-Канел, Н. Мадуро и Д. Ортега, към които през последните месеци се добави и колумбийският президент Г. Петро. Съединените щати засилват натиска върху тези държави и не изключват използването на силови методи срещу тях.
Анализаторите активно обсъждат и доколко реалистични и постижими са целите на действащата републиканска администрация в Латинска Америка. От една страна, реализирането на латиноамериканския дневен ред на Тръмп се подпомага от протичащото „дясно изместване“ в региона. Така почти всички най-значими избори в Латинска Америка през 2025 г. завършиха с победа на десните сили, които могат да развият успехите си в рамките на изборния цикъл през 2026 г. В същото време решаването на много от амбициозните задачи, заложени в Стратегията за национална сигурност, едва ли ще бъде възможно за Тръмп през оставащите му няколко години на управление. Не бива да се забравя и че, въпреки настоящата политическа конюнктура, в Латинска Америка далеч не всички възприемат положително политиката на Тръмп. Антиамериканските настроения и представите за значението на националния суверенитет са характерни за значителна част от латиноамериканците. Така например мнозинството от бразилците оцениха негативно въвеждането на тарифите от Тръмп срещу тяхната страна, а възприемането на САЩ в Бразилия се влоши. От своя страна, на референдум в Еквадор над 60 % гласуваха против предоставянето на възможност на чужди държави да имат военни бази на еквадорска територия, въпреки че президентът Нобоа постигна предварително споразумение с администрацията на Тръмп по този въпрос.
В заключение може да се отбележи, че нито един американски президент след края на Студената война не е отделял толкова голямо внимание на Латинска Америка, колкото Тръмп през първата година от втория си мандат. Изглежда, че много от наработките на действащата администрация на САЩ могат да бъдат използвани и от бъдещи американски лидери, които ще наследят сегашния стопанин на Белия дом, особено от републиканците. Това ще бъде улеснено и от факта, че курсът, провеждан от Вашингтон в латиноамериканския регион през последните десетилетия, до голяма степен се е изчерпал — нещо, за което предупреждаваха и анализатори, близки до Демократическата партия.