Какво ще оцелее, когато бумът приключи
Източник: Foreign Affairs
Автор: Ручир Шарма
Единственият последователен сигнал идва от финансистите. Балоните се пукат, когато ликвидността се затегне — тоест по-високите лихви или по-строгите регулации затруднят вземането на заеми, а частните кредитори станат по-малко склонни да отпускат заеми при каквито и да е условия. С пресъхването на парите фирмите и инвеститорите остават с по-малко средства за инвестиране. Това може да се случи по множество начини.
През изминалия век повишаването на лихвените проценти от централните банки е предшествало пукането на всеки значим балон. Сега обаче правителствата, а не корпорациите, носят най-голямата тежест на растящия дълг, и най-важните играчи, които трябва да бъдат наблюдавани, вече не са централните банкери. Това са т.нар. „облигационни вигиланти“ (bond vigilantes) — инвеститори, които периодично наказват правителствата с прекомерни харчове, разпродавайки техните облигации и тласкайки дългосрочните лихвени проценти до болезнено високи нива. Напоследък тези играчи надигат глава в САЩ, Европа и Япония. Ако те се завърнат с пълна сила, растящите лихви и произтичащото от тях свиване на ликвидността ще направят много по-трудно за фирмите за ИИ да продължат да финансират експанзията си чрез нови заеми, което може да срине фондовия пазар.
Ето така се развива финалът. Проблемите излизат наяве първо на дълговите пазари, след което се преливат на останалите финансови пазари. Симптомите започнаха да се проявяват това лято на пазарите в САЩ и Азия с трусове в акциите на полупроводниците, но и други акции от сектора на ИИ може да са изложени на непосредствен риск. Не е изненада, че в свой скорошен анализ Bank of America предупреди, че в световен мащаб се разпространява „нестабилност, присъща на балоните“.
След краха
Всеки бум посява семената на собствения си гибелен край. Акциите на големите технологични компании растяха от 2009 г. насам, но започнаха да се колебаят преди четири години, когато Фед агресивно повиши лихвите. Появата на ChatGPT и краят на затягането от страна на Фед дадоха втори дъх на бичия технологичен пазар. Както отбеляза Банката за международни разплащания: „Колкото по-голям е бумът, толкова по-голям е последващият крах“.
Всеки балон след краха от 1929 г. е по-голям от предишните. Една от причините е финансовизацията на икономиката. Финансовите пазари бяха приблизително равни на световния БВП през 1980 г., но почти три пъти по-големи през 2000 г., когато интернет бумът се срина. Днес те са пет пъти по-големи. С разрастването на пазарите до степен да засенчват реалната икономика, потенциалните последици от пазарните сривове нараснаха заедно с тях. Спад от 25 процента в индекса S&P 500 например би бил около половината от спада през 2001 или 2008 г., но би генерирал еднакво големи загуби за американските домакинства.
Когато технологичният балон се спихне, последиците обикновено следват стандартна траектория. Кредиторите се оттеглят, фирмите в центъра на бума съкращават разходи или затварят врати, банкрутите зачестяват, а строителните проекти се замразяват. Съкратените работници се конкурират за работни места другаде, подтискайки заплатите в други отрасли. Някои икономики се забавят; малка част могат да изпаднат в рецесия. Икономиките, които спечелиха най-много в разгара на лудостта по ИИ, ще бъдат първите, които ще понесат комбинация от тези ефекти. Шокът ще се разпространи от САЩ към Япония, Южна Корея и Тайван, след това надолу по технологичната верига през по-малките доставчици и накрая до минния сектор и производителите на енергия. Всеки спукан балон нанася икономически щети. Този ще бъде усетен в целия свят.
Последиците биха могли да се усилят от специфичните особености на епохата на ИИ. В необичайна степен растежът в икономиките по цялата верига на ИИ се движи от двойния бум на инвестициите и борсовите пазари. Растящите цени на акциите от своя страна оказват мощен „ефект на богатството“ върху потребителските разходи, тъй като домакинствата се чувстват по-богати и харчат повече, когато стойността на техните инвестиции расте. Тази тясна зависимост от изкуствения интелект може да увеличи шока при спадането на балона.
Друг нов елемент е дълговият контекст. Светът никога не е навлизал в криза с толкова голямо дългово бреме. Движен основно от държавните заеми, общият глобален дълг скочи през последната година с най-бързия темп от пандемията от COVID-19 насам, надхвърляйки 350 трилиона долара. Това е над три пъти размера на световната икономика. Щом бумът на ИИ приключи, малко правителства ще разполагат със средства, за да стимулират пострадалите икономики или да спасяват засегнатите предприятия.
Всеки опит за спасяване на компании от сферата на ИИ ще срещне сериозна съпротива. Повечето американци заявяват, че са по-скоро обезпокоени, отколкото ентусиазирани от ИИ. Седем от десет души очакват той да остави по-малко работни места за хората. Проектите за центрове за данни в САЩ вече срещат решителна съпротива от местните общности. Недоволството блокира или забави проекти на стойност около 130 милиарда долара само през първото тримесечие на тази година. Политиците могат да погледнат тези числа и да се замислят сериозно, преди да се намесят в спасяването на закъсали компании за ИИ.
Всеки балон след краха от 1929 г. е по-голям от предишните.
Най-тежките балони се образуват в сектори, които предлагат малко по отношение на иновациите и се финансират основно с дълг. Балонът с недвижимите имоти от първото десетилетие на века е класически пример. Когато се спука, резултатът беше дългата и болезнена Голяма рецесия от 2008–2009 г. На свръхзадлъжнелите кредитори и кредитополучатели им отне години да се измъкнат от проблемите, а крахът не остави след себе си нищо ценно — никакви нови изобретения, никакви нови индустрии, а само обезценени жилища. За разлика от него, дот-ком бумът беше класически „добър балон“ в продуктивна индустрия, финансиран предимно със собствен капитал (акции), а не с дълг. След като се спука през 2001 г., спадът в цените на акциите беше болезнен, но краткотраен. При ниски дългове кредитополучателите не се бориха дълго, а последвалата рецесия беше кратка и мека. И този път крахът остави след себе си нещо с колосална стойност: интернет.
ИИ е хибрид. Той е „добър балон“ в иновативна технология, финансиран от огромни потоци както на собствен капитал, така и на дълг. Последиците от най-скорошните големи балони не дават ясна рамка за оценка на непосредствените икономически загуби от подобен крах. Това е непозната територия, усложнена от факта, че свръхзадлъжнелите правителства не могат лесно да се намесят, за да ограничат щетите.
Когато „добрите балони“ се спукат, те оставят след себе си оптимизирана мрежа от по-силни оцелели играчи — както беше в случая с интернет и преди това с железопътната, каналната, автомобилната и телевизионната индустрия. Оцелелите от краха на ИИ ще тласнат технологията напред в полза на потребителите по целия свят и, в най-розовия сценарий, ще осигурят очаквания тласък на производителността.
Въпросът е колко голям може да бъде този тласък — и кога ще се материализира. Често новите технологии повишават производителността едва десетилетия след като се появят в търговска форма. Автомобилите заменят конските каруци по улиците на Ню Йорк през 10-те години на миналия век, но оказват максимално влияние върху производителността едва след изграждането на националната магистрална система през 50-те години — десетилетия след като борсовият срив от 1929 г. заличава стотици автопроизводители, оставяйки на крака само Chrysler, Ford и General Motors.
Подобно пресяване и забавяне може да настъпи и преди изкуственият интелект да остави трайна следа. Най-новите прогнози за потенциалния принос на ИИ към годишния ръст на производителността варират от 0,1 процентни пункта (което едва ли ще се забележи) до близо 2,0 процентни пункта (което би било изключително). Увеличение от такъв мащаб би удвоило устойчивия темп на икономически растеж в световен мащаб, откривайки златна ера на просперитет с изумителна скорост.
По-ранните етапи на дигиталната революция обаче дават основания тези очаквания да бъдат умерени. От интернет също се очакваше да предизвика бум на производителността и той направи това за кратко в края на 90-те години. Но този подем в крайна сметка затихна, смазан от по-големи сили, включително разрастването на регулаторната държава и все по-щедрите правителствени спасителни програми. Един бум на производителността, воден от ИИ, би се сблъскал със сходни насрещни ветрове.
Фактът, че изкуственият интелект напредва със зашеметяваща скорост, не означава, че се развива извън историята или нормите на човешкото поведение. Маниите създават дисбаланси, твърде големи, за да продължат вечно. Когато крахът настъпи, щетите ще бъдат сериозни, но не и постоянни. Да перифразираме известен закон от химията: нищо не се губи, нищо не се създава, всичко се трансформира. Технологията ще продължи да върви напред дори когато спекулативната лудост около нея утихне, оставяйки след себе си по-балансиран глобален пазар, по-рационални разходи от страна на компаниите и пренареждане на екзалтирания свят на ИИ, който познаваме днес.