Автор: Елизабет Икономи
Източник: Foreign Affairs
НА СТУДА
Дълбокият океан далеч не е единствената граница, която Си иска да овладее. През 2014 г. той също така заяви намерението си да превърне Китай във велика полярна сила. Подобно на морското дъно, Арктика е богата на природни ресурси – в нея се съдържат приблизително 13 процента от неоткритите световни петролни запаси, 30 процента от неоткрития природен газ и значителни количества редкоземни елементи. С топенето на леда там ще се открият и нови морски транспортни коридори – като този, използван от „Истанбулския мост“. В Бяла книга за Арктика от 2018 г. Пекин обеща да изгради „полярен Път на коприната“ чрез развитие на такива маршрути и инвестиции в ресурсите и инфраструктурата на региона. Документът също така преформулира управлението на Арктика, като включи въпроси като климатичните промени и насърчи правата на неарктическите държави. „Бъдещето на Арктика засяга интересите на арктическите държави, благосъстоянието на неарктическите държави и това на човечеството като цяло“, се казва в документа. „Управлението на Арктика изисква участието и приноса на всички заинтересовани страни.“
Интересът на Пекин към Арктика не е нов. Още през 1964 г. Китай създава Държавната океанска администрация – правителствена агенция, чийто мандат включва провеждането на полярни експедиции. Изследванията, свързани с Арктика, се ускоряват в края на 70-те и началото на 80-те години. През 1989 г. правителството основава Полярния изследователски институт със седалище в Шанхай, а през 90-те и началото на 2000-те години разширява изследователските си способности и партньорства в Арктика. През 2013 г. Китай става наблюдател в Арктическия съвет – управляващ орган, в който участват представители на Канада, Дания (включително Гренландия), Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и Съединените щати, както и коренни народи. Оттогава Китай се превръща в един от най-активните наблюдатели в съвета, участвайки в широк кръг от работни групи и специални комисии. Китайски изследователи продължават да твърдят, че Китай трябва да играе по-голяма роля във вземането на решения за Арктика, тъй като климатичните промени са превърнали региона в глобално общо благо и тъй като китайските компании са ключови за арктическото корабоплаване и енергетика.
Усилията на Пекин срещат съпротива. Арктическите държави започват да се тревожат, че могат да станат прекалено зависими от китайските инвестиции и от произтичащите от това рискове за сигурността. Канада, Дания, Исландия и Швеция отхвърлят или отменят редица китайски арктически проекти на своя територия. Според проучване на Центъра „Белфър“ от 2025 г., от 57 предложени от Китай инвестиционни проекта в Арктика само 18 са активни.
Докато демократичните държави в голяма степен се затварят за нови китайски инвестиции, различен тип държава отваря вратите си: Русия. От 2018 г. Китай и Русия институционализират двустранните си консултации за Арктика. Отношенията им стават особено изразени след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. и последвалата икономическа изолация на Русия от останалите членове на Арктическия съвет. Оттогава китайски компании подписват споразумения за разработване на титаниева мина и находище на литий, както и за изграждане на нова железопътна линия и дълбоководно пристанище. Заедно възможностите на Китай и Русия за арктически изследвания, търговия и патрулиране значително надвишават тези на Съединените щати. Китай също така използва партньорството си с Русия, за да разшири военния си достъп до региона. От 2022 г. двете държави провеждат и множество съвместни учения, включително в Берингово море, Чукотско море и по-широкия Арктически океан, както и съвместен патрул на бомбардировачи край бреговете на Аляска. Пекин и Москва си сътрудничат и за по-пряко въвличане на БРИКС в арктическите дискусии. Те създават работна група на БРИКС по океанска и полярна наука и технологии, а Русия кани организацията да разработи международна научна станция на архипелага Свалбард.
Въпреки това дипломатическите усилия на Китай дават ограничени резултати. Ангажираността на Бразилия и Индия с Арктика е предимно чрез двустранни партньорства с Русия. Някои индийски анализатори открито изразяват тревога от разширяващата се роля на Китай в региона. И въпреки видимото сближаване между Китай и Русия, Москва не подкрепя стремежа на Пекин към разширена роля в управлението на Арктика. Общите им военни учения са до голяма степен демонстративни. През 2020 г. специалният пратеник на руското външно министерство към Арктическия съвет Николай Корчунов се съгласява с изказване на тогавашния държавен секретар на САЩ Майк Помпео, че съществуват две групи държави – арктически и неарктически – и намеква, че Китай няма арктическа идентичност. Същата година Москва обвинява руски професор, който изследва Арктика, в държавна измяна, след като предоставя на Китай класифицирани материали, свързани с методи за откриване на подводници.
СМЕЛО НАКЪДЕТО НИКОЙ ДОСЕГА НЕ Е СТИГАЛ
Остава последната граница: космосът. Още през 1956 г. Китай определя космическите изследвания като приоритет за националната сигурност. След съветските и американските изстрелвания на спътници през 1957 и 1958 г. китайският лидер Мао Дзъдун заявява: „И ние ще правим спътници.“ Страната изпълнява това обещание, като през април 1970 г. извежда в орбита „Дунфанхун-1“.
През 80-те и 90-те години Китай изгражда мащабна космическа програма, движена от научни, икономически и военни цели. През 2000 г. правителството публикува първата си Бяла книга, очертаваща приоритетите му в космическото пространство. Те включват използване на ресурсите на космоса, осъществяване на пилотирани полети и космически изследвания, съсредоточени върху Луната. Космосът е и личен приоритет за Си. „Развитието на космическата програма и превръщането на страната в космическа сила е космическата мечта, която непрекъснато преследваме“, заявява той през 2013 г. През 2017 г. Китай представя пътна карта за превръщането си във „водеща световна космическа сила до 2045 г.“, с планирани големи пробиви. И действително ги постига: освен напредващата си търговска космическа програма, Китай развива и усъвършенствани способности за водене на война в космоса, включително нарастваща групировка от разузнавателни, комуникационни и системи за ранно предупреждение. От над 700 спътника, които Китай е извел в орбита, повече от една трета имат военно предназначение. Бялата книга от 2022 г. възхвалява целия този напредък. Някои американски представители и експерти в областта на космоса смятат, че в рамките на следващите пет до десет години Китай ще изпревари Съединените щати като водеща космическа държава, включително като първи върне хора на Луната след мисията „Аполо 17“ през 1972 г.
Както и при дълбоководното морско дъно, значителните технологични възможности на Китай и по-отвореното управление на тази „граница“ позволяват на Пекин да играе съществена лидерска роля в космоса. Пекин се превръща във важен партньор за по-слабо развити държави, които се интересуват от космически изследвания и проучвания. Той има двустранни споразумения с 26 държави и си сътрудничи със Службата на ООН по въпросите на космическото пространство за провеждане на експерименти на своята космическа станция „Тянгун“.
Най-значимият опит на Пекин за лидерство в космоса обаче е планираната Международна лунна изследователска станция (ILRS) – съвместен проект на Китай и Русия, обявен за първи път през 2017 г. Тя е замислена да започне като постоянна база на южния полюс на Луната и впоследствие да се разшири в мрежа от орбитални и повърхностни съоръжения, подпомагащи изследванията, добива на ресурси и дългосрочното обитаване. Китай цели да привлече 50 държави, 500 международни изследователски институции и 5 000 чуждестранни изследователи към ILRS, като им предлага възможности за научно обучение, сътрудничество и достъп до някои китайски и руски космически технологии. За тази цел Пекин популяризира ILRS чрез многостранни организации като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество.
Пекин и Москва позиционират ILRS като алтернатива на ръководената от САЩ програма „Артемида“ – опита на Вашингтон да се върне на Луната – и на Споразуменията „Артемида“. Тези споразумения, създадени през 2020 г. от Съединените щати и още седем държави, определят необвързващи принципи и насоки за мирно изследване на космоса, използване на космическите ресурси, опазване на космическото наследство, оперативна съвместимост и споделяне на научни данни. Те са създадени така, че да съответстват на съществуващите международни договори и конвенции за космоса; към началото на ноември 60 държави са ги подписали.
Един високопоставен китайски експерт описва тези споразумения като американски опит за колонизация и установяване на „суверенитет над Луната“. Въпреки това Китай има ограничен успех в привличането на държави към собственото си начинание. ILRS е привлякла едва 11 държави освен Китай и Русия, като някои от тях нямат космическа програма или тя е в начален етап. Две от държавите, присъединили се към ILRS – Сенегал и Тайланд – впоследствие също подписват Споразуменията „Артемида“. По-широката привлекателност на последните се дължи на няколко фактора. За разлика от ILRS, те стъпват върху съществуващите научни, сигурностни и търговски отношения между НАСА и други държави. Те предоставят на по-малките страни възможности да развиват собствените си космически индустрии. Предлагат ясни норми за прозрачност, оперативна съвместимост и обмен на данни и не обвързват държавите с изолацията на Русия от голяма част от световната икономическа и научна дейност. И накрая, за разлика от ILRS, държавите, подписали Споразуменията „Артемида“, ще имат възможност да изпратят свои астронавти на Луната чрез лунната програма на НАСА.