Лидерката на десните популисти заслужава критичен поглед, но предлага яснота по темите за Русия – Украйна и Иран.
Източник: The American Conservative
Автор: Елдар Мамедов
Фаворитът в президентската надпревара във Франция за 2027 г. — Марин Льо Пен от дясното движение „Национален сбор“ — очерта външнополитически възгледи, които американските поддръжници на реализма и въздържаността могат да одобрят, независимо от отношението им към останалата част от нейната програма.
Макар че през последните десетилетия „Национален сбор“ беше успешно маргинализиран и държан далеч от властта, не бива да се приема за даденост, че френският политически елит отново ще намери начин да спре Льо Пен — което означава, че нейните възгледи напълно реално биха могли да се превърнат в държавна политика. Последните социологически проучвания показват затвърждаване на преднината ѝ: според данни на „Toluna-Harris Interactive“ на евентуален балотаж тя би спечелила 57% срещу центристкия кандидат (и бивш премиер при президента Еманюел Макрон) Едуар Филип и смазващите 69% срещу Жан-Люк Меланшон, представител на крайната левица.
Разбира се, пролетта на 2027 г., когато трябва да се проведат изборите, е все още далеч. Политическите нагласи могат да се променят — както цели да покаже неотдавнашното разследване на лявото издание „Mediapart“ относно стари публикации в социалните мрежи на тийнейджъра Жордан Бардела, настоящ председател на „Национален сбор“ — но поддръжниците на партията разглеждат подобни атаки като доказателство за обречените и цинични опити на елита да препъне Льо Пен.
Каквото и да е мнението за нея, външнополитическите ѝ възгледи са последователни. По отношение на Иран Льо Пен — някога определяна като „съюзник на Тръмп“ — даде много по-ясна оценка от Макрон с неговите уклончиви позиции. „Все пак би трябвало да знаем какво искаше да направи Тръмп там“, каза Льо Пен. „Защото към момента все още не знаем какви бяха намеренията му. Той очевидно не е постигнал военните си цели и подпалва цялата планета.“ Докато Макрон е склонен да съпътства критиките си към войната на Тръмп с обвинения, че Иран се опитва да дестабилизира Близкия изток, Льо Пен просто осъжда войната с мотива, че тя носи вреда на френския народ.
Тя също така предупреди за глобална инфлация, „която ще има последици за всички народи“, и изтъкна, че е „по-добре САЩ да бъдат убедени да не водят война срещу страна и древна цивилизация, сложна държава и вероятно много по-могъща, отколкото Доналд Тръмп си е представял“.
Събитията потвърдиха преценката на Льо Пен. Цивилизация от 90 милиона души с хилядолетна история не може просто да бъде унищожена с бомбардировки, както Тръмп (и Републиканската партия) с тревога научават на прага на труден сезон на междинни избори. Льо Пен отлично разбира, че хората във Франция, както и навсякъде другаде, плащат цената за тази авантюра.
По темата за Украйна Льо Пен е също толкова директна, като тук разминаването ѝ с Макрон е още по-драматично. Тя предупреди, че конфликтът има само две възможни посоки: „Или НАТО ще бъде въвлечен в тази война и това ще бъде Трета световна война, или ще станем свидетели на стогодишна война.“ Тя призова за голяма мирна конференция, даде да се разбере, че е готова да разговаря както с руския президент Владимир Путин, така и с украинския президент Володимир Зеленски, и настоя Германия, Полша и Турция да бъдат включени в преговорния процес.
Тя отиде и по-далеч, обещавайки да спре френската военна помощ за Украйна с мотива, че Франция не може да си позволи да поддържа обема на подкрепата, разрешаван от Макрон. Тук тя ще трябва да внесе повече яснота. Пълното спиране на помощта не е сериозна политика, ако целта е войната да приключи възможно най-скоро — всяко споразумение би изисквало съгласието както на Киев, така и на Москва.
Но формулата „подкрепа за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“ също не може да работи без ясно определена крайна цел, а финансовото състояние на Франция диктува, че това не може да остане политика по подразбиране. Преговорите с всички страни, включително Русия, не бива да се разглеждат като отстъпление или предателство. Всеки сериозен опит за разрешаване на конфликта би изисквал Украйна да направи болезнени компромиси по отношение на стремежите си за НАТО и териториалната си цялост, докато Русия също ще трябва да направи отстъпки относно надеждни гаранции за сигурност за Украйна или поне да даде зелена светлина на Киев да изгради и поддържа надеждно конвенционално военно възпиране. Льо Пен идентифицира проблема и показа готовност за неизбежните елементи от решението, но все още е необходимо да изясни цялостната стратегия.
Сравнете това с предложенията на политическия мейнстрийм. Макрон акцентира върху „руската заплаха“ и предполагаемите хибридни атаки на Москва срещу Европа. В същото време, според информирания журналист от „Le Figaro“ Жорж Малбрюно, представителите на френското разузнаване, признавайки заплахата, смятат, че Макрон я преувеличава. Целта на Макрон, пише Малбрюно, е „да насочи избора на французите преди президентските избори, вземайки на прицел Льо Пен и Меланшон — двете крайности, които проявяват снизходителност към Русия“.
В подобен дух съперникът на Льо Пен от дясноцентристкото пространство Едуар Филип я нападна с думите: „Обезсилването на Украйна, както желае Марин Льо Пен, заплашва сигурността на Европа и Франция. Ще направя всичко възможно, за да го предотвратя.“
Налице е и Габриел Атал, протеже на Макрон и негов потенциален приемник. Той произнесе гръмка реч в Реймс, призовавайки за „Съединени европейски щати“. Сигурността на Европа, каза той, е атакувана от Русия, икономиката ѝ — от Китай, а ценностите ѝ — от Съединените щати. Решението според него е федералистка утопия, която той обещава да изгради за „няколко години“.
Може и да има убедителни аргументи европейските страни да задълбочат икономическата и технологичната си интеграция. Но гръмките фрази за федерализъм звучат напълно откъснати от реалността в момент, когато въпросите, вълнуващи най-много френските избиратели, са покупателната способност, имиграцията и националната сигурност на Франция.
Такова е състоянието на външнополитическия дебат във Франция. Основните кандидати плашат избирателите с разкази за опасности, предлагат непостижими федералистки илюзии и говорят неясно за войната на САЩ с Иран. Единственият значим кандидат, който говори за това как да се сложи край на войните, а не как да се удължават, и как да се води диалог с незападните велики сили, вместо просто да се посочват „добри“ и „зли“, е определяна от статуквото като екстремистка.
Това не означава, че Льо Пен заслужава безкритична подкрепа. Историческите ѝ връзки с Русия изискват внимание, а обещанието ѝ да прекрати помощта за Украйна трябва да бъде придружено от по-конкретно предложение и цялостна стратегия за прекратяване на конфликта.
Тя е права за Иран, но нейната партия изгради и близки отношения с Израел, явно основани на обща непоносимост към ислямизма и стремеж да се отклонят обвиненията в антисемитизъм. По отношение на Близкия изток предстои да се види дали националният интерес или идеологическият антиислямизъм ще ръководят политиката ѝ, ако бъде избрана за президент. Освен това, предвид трайната неохота на френския елит да приеме партията ѝ, съвсем не е сигурно дали един президент в лицето на Льо Пен би успял да привлече дипломатически експерти от дясноцентристкото пространство, които да превърнат идеите ѝ в работещи държавни решения.
Тези дискусии обаче са наложителни. Вече не е убедително Льо Пен просто да бъде отхвърляна, докато насаждането на страх и илюзиите заменят истинския политически разговор. Може би френският политически елит трябва да си зададе един неудобен въпрос: защо гласовете, призоваващи за дипломация и здрав разум, идват именно от лагерите, които той определя като „крайни“ (както отдясно, така и отляво)? Вместо това мейнстриймът трябва сам да възприеме езика на дипломацията и мира. Ако не го направи, не бива да се изненадва, когато избирателите предпочетат онези, които вече говорят на този език.