Автор : Себастиан Старчевич и Якоб Вайцман
Източник : Politico
Датската министър-председателка пропадаше в социологическите проучвания. Американският апетит към Гренландия промени всичко.
Въпросът сега е дали Мете Фредериксен ще свика избори в близко бъдеще, за да се възползва от политическите си дивиденти.
Датската министър-председателка Мете Фредериксен има един човек, на когото да благодари за това, че я измъкна от надвисваща политическа пропаст: президента на САЩ Доналд Тръмп.
Партията на Фредериксен отбеляза драматичен ръст в социологическите проучвания през януари — само няколко месеца след катастрофалните резултати на миналогодишните местни избори — след като започна яростна защита на датския суверенитет срещу агресивните заплахи на Тръмп да анексира Гренландия.
„След дълго време най-после очертаха ясна червена линия, вместо да изглеждат покорни“, каза Пер Клаусен, ляв датски евродепутат от опозиционната партия „Единният списък“, който отдаде промяната в подхода за рязкото нарастване на подкрепата сред избирателите.
Това явление не е уникално за Дания. От Канада до Австралия противопоставянето на Тръмп се превърна в електорално ракетно гориво — лидери, които се представят като защитници на националния суверенитет и либералната демокрация, биват възнаграждавани от избиратели, жадни за отпор срещу президента на САЩ.
Център-лявата партия на Фредериксен — която управлява в коалиция с дясноцентристките партии „Модератите“ и „Венстре“ — получава 22,7% от гласовете и 41 депутатски места в ново проучване на реномираната датска социологическа агенция Megafon, проведено между 20 и 22 януари сред 1 012 датчани. Това е рязък скок спрямо предишното проучване на Megafon от началото на декември, което показваше, че партията на Фредериксен печели едва 32 места.
Социалдемократите в момента разполагат с 50 от общо 179 места в парламента, а последните проучвания показват, че те все още биха били най-голямата партия с 41 места — което ги връща в изходна позиция за водене на коалиционни преговори, но ги оставя зависими от партньори, за да задържат властта.
Ръстът в подкрепата е още по-забележителен, като се има предвид, че Социалдемократите понесоха тежък удар на общинските избори през ноември, когато за първи път от 100 години загубиха Копенхаген — символично изключително важна крепост.
Партията „Модератите“, водена от външния министър Ларс Льоке Расмусен, почти утрои резултата си в проучването — от 2,2% на 6,4%, което се равнява на около 12 депутатски места. Друго проучване, публикувано в понеделник от изследователския институт Voxmeter за датската новинарска агенция Ritzau, показва подкрепа от 40,9% за кабинета на Фредериксен — най-високото ниво от две години насам. Ако избори се проведат сега, коалицията се прогнозира да спечели 73 места.
Това все още би ги оставило на 17 места от необходимите 90 за парламентарно мнозинство и би наложило преговори с други партии — но е далеч от пълния разгром, който изглеждаше неизбежен само преди няколко месеца.
Обединение около знамето
Оттогава светът — и датската политика — се промениха драматично. В началото на януари Тръмп заяви, че ще завземе Гренландия, самоуправляваща се датска територия в Арктика, „с всички необходими средства“ — заплаха, която придоби още по-зловещ оттенък след американския арест на венецуелския лидер Николас Мадуро.
Фредериксен, която е на власт от 2019 г., предприе енергична дипломатическа защита на арктическия остров и засега успешно отблъсна настъпленията на Тръмп.
И, съдейки по социологическите проучвания, датчаните се обединиха около нея.
„На практика няма друго обяснение“, каза Ан Расмусен, професор по политически науки в Кралския колеж в Лондон и Копенхагенския университет, визирайки ръста в подкрепата. „Преди всичко става дума за Гренландия.“
Расмусен отбеляза, че последният път, когато Дания е преживяла подобна вълна на солидарност с правителството, е бил по време на пандемията от COVID-19, като добави, че националните кризи обикновено работят в полза на управляващите.
„Мисля, че в момента много датчани се насочват към Социалдемократите, защото партията изпълнява основните си приоритети… и едновременно с това демонстрира силно лидерство, когато дори най-могъщият човек в света оспорва [датския] суверенитет“, каза датската евродепутатка Кристел Шалдемозе от партията на Фредериксен.
Правителството на Фредериксен също така постигна тази седмица споразумение с леви партии за раздаване на 600 милиона евро под формата на необлагаеми с данъци ваучери за храна на над 2 милиона души, засегнати от растящите цени на храните.
Тик-так
Въпросът сега е дали Фредериксен ще свика избори в близко бъдеще, за да капитализира политическите си успехи. Според датското изборно законодателство вотът трябва да се проведе преди 1 ноември.
Фредериксен вече е поемала подобен риск, като през 2022 г. свика предсрочни избори на фона на падаща подкрепа — и спечели.
„Може да изглежда малко прекалено инструментално да се правят избори по средата на най-голямата външнополитическа криза за Дания и за световния ред… но е много вероятно те да се проведат преди лятото“, каза Расмусен. „Тя ще поизчака още малко, но не мисля, че ще чака твърде дълго.“
Фредериксен беше влиятелна фигура в Брюксел, особено по време на датското председателство на Съвета на ЕС през 2025 г., но на вътрешната сцена се спъна заради поредица от грешки — от решението ѝ да бъдат умъртвени всичките 17 милиона норки в Дания заради COVID-19, до спорното вкарване в затвора на бивш шеф на разузнаването, което даде шанс на опозицията.
Лидерът на дясната Датска народна партия Мортен Месершмит заяви пред POLITICO, че би приветствал по-ранни избори, наричайки ги „ценна възможност“ страната да формира ново правителство.
Фредериксен, чийто рейтинг на одобрение се срина от 79% през 2020 г. до 34% в проучване на YouGov през декември, отхвърли спекулациите, че ще подаде оставка след катастрофалните местни избори през ноември.
„Наистина имаха лоши избори“, каза Расмусен, но добави, че правителството оттогава е започнало да отговаря на тревогите на избирателите относно разходите за живот чрез схемата с ваучерите за храна.
Това е важно, защото „гренландският“ бонус на Фредериксен в проучванията няма да трае вечно.
„Не мисля, че подкрепата просто ще изчезне за една нощ, но може да си представите, че когато вътрешните въпроси отново излязат на преден план, хората ще основават преценките си повече на тях, когато решават за кого да гласуват“, каза Расмусен.
Руне Стубагер, професор по политически науки в Университета в Орхус, се съгласи, че кризата около Гренландия е предизвикала „ефект на сплотяване“, но добави, че „след като натискът отслабне, бих очаквал подкрепата за правителството отново да спадне, тъй като вниманието ще се насочи към вътрешните проблеми“.
Стинe Босе, датска евродепутатка и член на „Модератите“, заяви, че начинът, по който Фредериксен и правителството са се справили с трансатлантическото напрежение около Гренландия, ще им послужи добре. „Това вероятно е най-трудната външнополитическа ситуация, пред която Дания се е изправяла от много години, а правителството я управлява по възможно най-добрия начин“, каза Босе. „Те запазиха хладен разум, топло сърце и показаха високо ниво на професионализъм.“