Автори: Александър Дингер и Ханс фон дер Бурхард
Източник: POLITICO
Канцлерът Фридрих Мерц се готви да наложи нови санкции срещу руски субекти, паралелно с нови наказателни мерки от страна на ЕС.
Германският канцлер Фридрих Мерц се подготвя да обвини Русия за опита за нападение с дрон в Лайпциг и да обяви „мащабни“ санкции, което ще бележи допълнително втвърдяване на позицията на Берлин спрямо Москва.
Планът на германското правителство предвижда директни мерки срещу руски субекти, докато ЕС паралелно подготвя нови наказателни санкции в Брюксел, споделиха пред POLITICO и WELT AM SONNTAG трима официални представители, запознати с въпроса, пожелали анонимност поради чувствителността на темата.
Официалното изявление е насрочено за началото на следващата седмица, съвпадайки със срещата на външните министри от ЕС в Ирландия във вторник, но би могло да бъде направено и по-рано в зависимост от решението на Мерц, заявиха двама от източниците.
Един от официалните представители посочи, че в отговор на инцидента с дрона в Лайпциг вече не е достатъчно просто да се експулсират отделни руски дипломати или да се затвори Руският дом в Берлин. Необходими са по-строги мерки, като засилени санкции или дори по-големи доставки на оръжие за Украйна. Тримата източници отказаха да предоставят повече подробности относно конкретните мерки, които Мерц планира да обяви.
Към момента не е ясно до каква степен Берлин възнамерява да потърси отговорност от отделни руски фигури или директно от руското правителство за опита за атака с дрон. Берлин вече се подготвя за остра ответна реакция, като служителите подчертаха, че Германия трябва да е готова за наказателни мерки от страна на Москва.
Планираният ход идва в момент на силно напрежение с Русия и поредица от инциденти на европейска територия, които висши служители определят като „хибридна война“. Във вторник директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи изненадващо посещение в Москва, където предупреди руското правителство да не ескалира напрежението с НАТО.
Моментът на очакваното изявление на Мерц обаче е чувствителен и от вътрешнополитическа гледна точка. В неделя следващата седмица ще се проведат избори в германската провинция Саксония-Анхалт, последвани две седмици по-късно от избори в Мекленбург-Предна Померания и Берлин. В Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), известна с проруските си позиции, води в социологическите проучвания.
Във вторник Мерц вече обяви, че ще има сериозни последствия за инцидента в Лайпциг, макар и без да посочва конкретна страна.
„Атаката с дрон в Лайпциг, наред с други неща, показва, че сме изправени пред много реални заплахи“, заяви той. „Федералното правителство ще накара извършителите на хибридни атаки да платят определена цена. Те ще си платят за това.“
В отговор на въпроси от POLITICO относно плана на Германия да потърси директна отговорност от Русия, говорител на правителството каза: „Канцлерството не се впуска в спекулации. Единственото, което има значение, е официалното приписване на отговорност, направено от федералното правителство по негова преценка и след внимателно претегляне на всички резултати от разследването.“
Zeitenwende 2.0 (Исторически поврат 2.0)
Осуетената атака на летище Лайпциг/Хале вече беше силно свързана с Русия от медийни разследвания. Според доклад на германски медии, дронът, оборудван с експлозиви, е имал за цел да удари украински товарен самолет „Антонов“, използван и за транспортиране на военно оборудване. The Wall Street Journal съобщи, че оценките на американското разузнаване директно свързват Русия с дрона.
Налице са и паралели с поредица от саботажи срещу европейски въздушни карго превози през 2024 г., за които се подозира, че са дело на руските разузнавателни служби. Москва отрече каквото и да е участие.
Засега остава неясно каква нова информация е накарала Берлин да насочи вината директно към Русия. Прагът на необходимите доказателства за официално приписване на вината е висок и в миналото подобни твърдения са били избягвани, като германският министър на вътрешните работи Александър Добринт заяви по-рано този месец, че „ключът е да се разполага с необходимите доказателства или с много силно подозрение“.
Двама от официалните представители описаха предстоящия ход като „Zeitenwende 2.0“ — препратка към историческия обрат в политиката за сигурност и отбрана, обявен от бившия канцлер Олаф Шолц в отговор на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г.
Откриването на склад за оръжия близо до Берлин също изигра роля в промяната на позицията на Германия. В гориста местност близо до езерото Мюгелзе служители на германското вътрешно разузнаване откриха подземен тайник с две полуавтоматични оръжия. Случаят стана публично достояние благодарение на разследване на германските медии NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung, въпреки че самата находка е направена през октомври миналата година.
Според информацията двете оръжия са били опаковани в устойчиви на атмосферни влияния контейнери и са били в състояние като нови. Тайникът е съдържал и необичайно голямо количество боеприпаси. Оръжията са били готови за незабавна употреба. Разследващите са ги привели в неизползваемо състояние, върнали са ги обратно в укритието и са поставили мястото под наблюдение, но така и не са засекли някой да посещава района.
В момента Главният федерален прокурор на Германия разследва случая по подозрение за подготовка на тежък акт на насилие, застрашаващ държавата.
След разкриването на случая Добринт заяви, че ситуацията крие висок риск, и допусна, че оръжията може да са били предназначени за нападения в Берлин. Той избегна директна връзка с Русия, но посочи, че намесата на чужди сили не може да бъде изключена.
През последните седмици се наблюдава вълна от инциденти, свързани със сигурността, в страни от НАТО.
В Румъния морски дрон с експлозиви беше открит на няколкостотин метра от газовия проект „Нептун Дийп“ в Черно море и неутрализиран от румънските въоръжени сили. Президентът Никушор Дан категорично обвини Русия за инцидента. Няколко дни по-късно словашката полиция осуети планиран палеж на завод за дронове. В Естония властите разследват евентуално руско участие след палеж на обект на подизпълнител в сферата на отбраната. Експлозии в заводи за боеприпаси в Италия и България също се разследват, въпреки че за тези случаи към момента няма ясни доказателства за руски саботаж.
На този фон на ниво ЕС се подготвя нов всеобхватен пакет от санкции срещу Русия.
Предвижда се той да бъде обсъден на неформалната среща на външните министри от ЕС във вторник и сряда в Уиклоу, Ирландия, според трима европейски дипломати с пряка информация за разговорите, пожелали анонимност. Според единия от тях в момента се преглежда списък от 1600 позиции за санкции, включително 800 физически лица и 800 компании от Русия. Очаква се санкциите да бъдат приети в средата на октомври.
Друг дипломат заяви, че използването на замразените активи на руската централна банка отново е на дневен ред, въпреки че това е по-дългосрочен процес и ще изисква убеждаване на Белгия, която дълго време се противопоставяше на тази идея. Най-голямата част от замразените в ЕС резерви на руската централна банка се съхранява в базираната в Брюксел „Юроклиър“ (Euroclear). Белгийският финансов депозитар е един от най-важните центрове за сетълмент на ценни книжа, а правителството на Барт Де Вевер се опасява от евентуални руски ответни мерки.
И тримата дипломати говорят за значително разширяване на действащите санкции срещу Русия. „Стратегията е да се задействат всички възможни механизми. Включваме всеки приложим санкционен режим“, отбеляза първият европейски дипломат.