Бившата говорителка на Зеленски: Опитът на Киев да засили натиска върху Москва доведе до непоносима ситуация у дома.
Източник: The American Conservative
Автор: Юлия Мендел
Време е да поговорим за победата във войната между Русия и Украйна. Политиците и медиите редовно използват тази дума, но тя вече е загубила всякакъв смисъл. В Украйна се разразява политическа битка за това кой разказ за победата ще бъде приет от хората.
За някои 10-годишна танцьорка с протеза на крака е жива реклама за „несъкрушимостта“ на Украйна. Но все повече украинци вече не желаят да участват в тази история. Непрестанните проповеди за „устойчивост“, докато ситуацията на място само се влошава, изчерпаха търпението им. Мнозина вече казват, че Киев трябва да стане по-отворен за компромисен мир, за да се предотвратят наранявания и ужасяващи травми, които биха преследвали децата на Украйна до края на живота им. Извън света на политическите лозунги „несъкрушимостта“ ражда прекършени тела и осакатено поколение.
„Единственият начин да се спрат тези страдания на всички украинци е възможно най-бързият мир“, сподели ми София Стужук, майка на пет деца и украинска блогърка с няколко милиона последователи. „И всички разумни украинци разбират това.“
Общественото недоволство срещу спорната принудителна мобилизация достигна точка на кипене. Противно на това, което може да чуете от уж проукраински западни гласове, обикновените украинци с ограничени възможности често виждат в укриването и съпротивата признаци на достойнство и чест. Мобилизационните центрове са се превърнали в синоним на мъчения, неизяснени смъртни случаи на новобранци и ширеща се корупция. И въпреки това бивш съветник на президента на САЩ, Кийт Келог, призовава за мобилизация на жените. Дъщеря му, Меган Мобс, предизвика вълна от възмущение с публикацията си за украинец, удавил се в река при бягство от служителите по мобилизацията: „Умря като страхливец. Можеше да умре като герой.“
Руските удари ескалираха и се разшириха до степен, в която Киев, далеч от фронта, вече се усеща като прифронтови град. Това тревожно развитие идва след широко рекламираната от президента Володимир Зеленски 40-дневна операция за „натиск“, която на практика продължава и предвидимо доведе до насрещна ескалация от страна на Москва. Руските сили разрушават железопътни линии и други логистични връзки, блокират селскостопанския износ, доразрушават остатъците от металургичната индустрия и енергийната система и нанасят удари по бензиностанции и складове за стоки от първа необходимост. С наближаването на студената зима надвисва хуманитарна катастрофа. Междувременно корупционни скандали поглъщат правителството на Зеленски, а фискалното състояние бързо се влошава.
Хората правят противоположни изводи от тези събития. Някои искат да удвоят залога върху тактиката, довела до тези резултати, докато други виждат спешния дипломатически край на войната като единствен изход. Зеленски е част от първата група. Той обещава „отмъщение“ след всяка атака, дори когато всяка нова размяна на удари отнема повече от народа и икономиката на Украйна, отколкото от тези на Русия. Но в интернет пространството все повече украински гласове призовават за реалистичен мир и поставят под въпрос разбирането на Зеленски за това какво изобщо означава „победа“.
През 2022 г. победата означаваше връщане на цялата земя. Официалните лица дори говореха за връщане на окупирания от Русия Кримски полуостров. Тогава обикновените украинци спореха кое предпочитат да възстановят първо: слънчевия субтропичен курорт на Черно море или индустриалното ядро в източния регион на Донбас.
Към днешна дата обаче настроенията са напълно променени. Дори проучване на Киевския международен институт по социология — частна организация, възприемана като близка до украинското ръководство — установи, че 61 процента от украинците биха подкрепили цялостно мирно споразумение, включващо териториални компромиси. За някои това все още изглежда като капитулация или пораженство. Но с нарастващата разрушителност на руските удари и увеличаването на украинските загуби аргументите в полза на такъв мир трудно могат да бъдат пренебрегнати.
Западните страни, които година след година изливат помощ за война на изтощение, се превърнаха в добър бизнес за производителите на оръжие и политиците, контролиращи публичните бюджети. Но пет години след началото на войната тази помощ не даде на украинците реална защита, нито постави икономиката на нещо, наподобяващо здрава основа. Ако това продължи, може ли Украйна — страна, в която всеки трети бюджетен долар идва от чуждестранна помощ — въобще да продължи да предоставя базови обществени услуги, да не говорим за победа над Русия на бойното поле? Въпреки всички разговори за „военната икономика“ на Русия, Москва все още отделя само около 7 процента от БВП за отбрана спрямо 44 процента за Киев, а съотношението на дълга ѝ към БВП е практически същото като преди войната. Освен това Русия разполага с между два и четири пъти повече мъже в мобилизационна възраст.
Войната на изтощение в исторически план винаги е била в полза на Русия. Докато нейната армия може да губи битки, способността на руснаците да понасят изтощението дава значително предимство на руските правителства, включително на сегашната система на президента Владимир Путин. Русия е способна да жертва животи и ресурси толкова дълго, колкото е необходимо, и остава готова да го прави и сега.
Украйна достигна етап, в който единствената победа, в която си струва да се вярва, изисква приемането на лош мир, вместо поддържането или ескалацията на една ужасяваща война. Поне първото би дало на Украйна шанс да оцелее като независима държава. За разлика от това, сегашният курс — с крещяща корупция, фискална криза, ескалиращи руски удари и изтощено, деморализирано население — най-вероятно води до това Украйна да загуби не само войната, но и своята независимост и бъдеще.