През последните години Балканите отново заемат ключово място в дневния ред на Европейския съюз. Регионът е определян като стратегически буфер, но процесът на евроинтеграция остава бавен и изпълнен с условности. Политическата нестабилност в отделни държави, заедно с нерешени двустранни конфликти, поставят въпроси за устойчивостта на европейския проект на югоизток.
Същевременно икономическата взаимозависимост и засиленият интерес на външни играчи – Русия, Турция и Китай – превръщат региона в поле на геополитическо съперничество. Това налага по-целенасочена и последователна политика на ЕС, ако целта е да се избегне фрагментация и да се гарантира стабилност в дългосрочен план.