Автор: Анна Виловатъйх, доктор на политическите науки
Източник: Руски институт за стратегически изследвания
Исторически доминиращата във Великобритания мажоритарна избирателна система с относително мнозинство (в която изборите се провеждат в едномандатни райони и за победа е достатъчен най-големият брой гласове) не благоприятства растежа на популярността на крайните партии. През второто десетилетие на XXI в. обаче стратегията и политическата тактика на действащата от 90-те години на миналия век в дясното пространство Партия за независимост на Обединеното кралство (първоначално – Антифедералистка лига) оказаха съществено влияние не само върху общественото мнение, но и промениха обичайния ход на британската политика като цяло. През 2016 г., на фона на продължителна криза, тази политическа сила изигра ключова роля в мобилизирането на привържениците на излизането на Великобритания от Европейския съюз, като уверено набра популярност сред гражданите, загубили вяра в несбъднатите обещания на консерваторите и лейбъристите. Страната се изправи пред нова реалност.
Създадената през 2019 г. партия „Реформирай Обединеното кралство“ (Reform UK) под ръководството на същия харизматичен лидер Найджъл Фараж се съсредоточи вече върху вътрешните проблеми (социално осигуряване, данъчно облагане, нелегална имиграция, здравеопазване и др.). Показателно е, че на последните за Великобритания избори за Европейски парламент през 2019 г. тази политическа сила беше водеща, въпреки че в изборния цикъл за Камарата на общините се представи твърде слабо, без да спечели нито един мандат. Още през 2024 г. партията спечели достатъчно доверие от избирателите, заемайки трето място по брой гласове и получавайки пет мандата.
Ярък успех партията на Фараж постигна на местните избори през май 2025 г. Тогава тя спечели 677 мандата (при положение че традиционните политически сили – консерватори и лейбъристи – получиха съответно едва 319 и 98 мандата), пое контрол над десет графски съвета, спечели кметските избори в два региона, както и на частичните избори за Камарата на общините в един район.
Днес партията на независимостта / „Реформирай Обединеното кралство“ е една от водещите политически сили във Великобритания. И това не е просто замяна на една от основните политически партии, както се случи през миналия век, когато мястото на либералите беше заето от лейбъристите. Тогава партийно-политическата система на страната претърпя значителни трансформации, но по своята същност остана двупартийна. Днешното поколение британци напълно основателно може да бъде наречено свидетел на грандиозно политическо преустройство, при което упадъкът на двете водещи партии върви ръка за ръка с възхода на трети политически сили. И това се случва въпреки бариерите на мажоритарната система (която чрез ефекта на т.нар. „тактическо гласуване“ на практика възпрепятства малките партии да получат значима подкрепа на изборите).
Наблюдателите търсят отговор на основния въпрос: защо в държава, считана за една от люлките на либералната демокрация и опора на стабилността, стремглаво се задълбочава кризата на двупартийната система, а механизмът на политическото махало, определял дълго време редуването на двете партии във властта, дава очевидни сривове?
В условията на растящо недоверие на населението към политическите лидери за десет години в Обединеното кралство се смениха шестима министър-председатели, всеки от които идваше с амбицията да върне някогашния просперитет на страната (оттук ли идват и мечтите за „Глобална Британия“?). Трябва да се отчете и разгръщащата се паралелно мащабна кадрова въртележка по високите етажи на властта. За пример: за този период държавата премина през назначаването на деветима финансови министри (канцлери на хазната) и десетима ръководители на външнополитическото ведомство.
Според оценката на изтъкнатия британски учен Антъни Селдън период, подобен на сегашния, в историята на кралството не е имало никога. Да, през XVIII в. (от 1760 до 1770 г.) и през XIX в. (от 1827 до 1837 г.) е имало десетилетия, в които държавните лидери са се сменяли със сходна скорост. Но с оглед на нарастващите диспропорции във функционирането на партийно-политическата система на страната настоящият политически момент е уникален.
В първото си обръщение на „Даунинг стрийт“ седмият ръководител на кабинета от 2016 г. насам – лейбъристът Анди Бърнам, обеща да постигне за държавата „най-дълбоките промени за последните четиридесет години“ и да даде надежда на своите сънародници. Той твърди, че е открил тайна икономическа рецепта – „социализъм, благоприятен за бизнеса“. Дали тази „тайна“ ще помогне за решаването на пласта от натрупани проблеми в сферата на социалното осигуряване, здравеопазването, миграционната, енергийната и отбранителната политика и най-накрая да се изгладят колизиите в отношенията със „специалния съюзник“ – САЩ, е трудно да се каже. Но опитите за изработване на единна стратегия за разрешаване на жизненоважните за кралството въпроси, на фона на нарастващото недоверие на населението към традиционните политически сили, засилването на сепаратистките тенденции в регионите и изострящата се вътрешно- и междупартийна борба, вероятно ще се сблъскат със сериозни трудности.
Историческите аналогии невинаги са уместни. Но все пак нека си припомним опита на Четвъртата френска република, която след трудно създаване през 1946 г. просъществува до 1958 г. След това изтощеният режим предава на генерал Шарл дьо Гол, символ на Съпротивата, правомощията за създаване на алтернативен държавен ред. Голисткото управление се оказва властно, твърдо, но ефективно. Намерен е изход от редица натрупани проблеми, които по-рано са изглеждали нерешими. Политическата треска рязко стихва.
В скоро време новоизбраният министър-председател възнамерява да представи пред обществеността 10-годишен план за преодоляване на продължителната криза във Великобритания. Колко негови приемници ще се сменят в страната за този период и кои партии ще бъдат на предната линия на политическата борба, към момента вероятно никой не може да предположи. Но още по време на своята предизборна кампания Бърнам заяви, че в ръцете си държи „последния шанс за начертаване на нов път за Британия“. Това изглежда като изключително точно подбран израз.